9 feb 2008, 9:39

Тайна 

  Poesía » Otra
458 0 2
 

ТАЙНА

 

Не мога да крия, дори и не искам.

Обидата явно във мен се заби.

Прощавах ти често, прошка не исках,

За тебе живях. С това ме помни!

 

Дълго аз пазех нашата тайна.

Тя ми помагаше в трудните дни.

Толкоз години тя ни обвързваше,

но ето че всичко рухва почти.

 

Градено години, за миг си отива,

като някаква стара житейска съдба.

Дошла на земята, с някой живяла,

изчезнала после дори без следа.

 

За нашата тайна недей да ме питаш!

Вече с теб нямаме общи неща.

Сам ще живея, това се научих.

Тайни обаче не ще да тая!

© Иван Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??