9 feb 2008, 9:39

Тайна

  Poesía » Otra
582 0 2
 

ТАЙНА

 

Не мога да крия, дори и не искам.

Обидата явно във мен се заби.

Прощавах ти често, прошка не исках,

За тебе живях. С това ме помни!

 

Дълго аз пазех нашата тайна.

Тя ми помагаше в трудните дни.

Толкоз години тя ни обвързваше,

но ето че всичко рухва почти.

 

Градено години, за миг си отива,

като някаква стара житейска съдба.

Дошла на земята, с някой живяла,

изчезнала после дори без следа.

 

За нашата тайна недей да ме питаш!

Вече с теб нямаме общи неща.

Сам ще живея, това се научих.

Тайни обаче не ще да тая!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...