Тайна
ТАЙНА
Не мога да крия, дори и не искам.
Обидата явно във мен се заби.
Прощавах ти често, прошка не исках,
За тебе живях. С това ме помни!
Дълго аз пазех нашата тайна.
Тя ми помагаше в трудните дни.
Толкоз години тя ни обвързваше,
но ето че всичко рухва почти.
Градено години, за миг си отива,
като някаква стара житейска съдба.
Дошла на земята, с някой живяла,
изчезнала после дори без следа.
За нашата тайна недей да ме питаш!
Вече с теб нямаме общи неща.
Сам ще живея, това се научих.
Тайни обаче не ще да тая!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Иванов Всички права запазени
