Тайна
ТАЙНА
Не мога да крия, дори и не искам.
Обидата явно във мен се заби.
Прощавах ти често, прошка не исках,
За тебе живях. С това ме помни!
Дълго аз пазех нашата тайна.
Тя ми помагаше в трудните дни.
Толкоз години тя ни обвързваше,
но ето че всичко рухва почти.
Градено години, за миг си отива,
като някаква стара житейска съдба.
Дошла на земята, с някой живяла,
изчезнала после дори без следа.
За нашата тайна недей да ме питаш!
Вече с теб нямаме общи неща.
Сам ще живея, това се научих.
Тайни обаче не ще да тая!
© Иван Иванов All rights reserved.
