Ти никога не ще узнаеш
това, което в този миг мълвя,
и думите ми ще се скитат
като бездомници по таз земя.
Обичам те, създание прекрасно.
Как бих могъл да устоя!
В очите ти оглеждат се незнайни светове.
В косите ти се борят безспирни ветрове.
Душата ти прекрасна, тъй чиста на дете.
Душата ти, това е синьото небе.
Но таз любов е тъй обречена,
че макар и все още неизречена ...