2.06.2011 г., 20:39

Тайна

541 0 0

Ти никога не ще узнаеш

това, което в този миг мълвя,

и думите ми ще се скитат

като бездомници по таз земя.

 

Обичам те, създание прекрасно.

Как бих могъл да устоя!

 

В очите ти оглеждат се незнайни светове.

В косите ти се борят безспирни ветрове.

Душата ти прекрасна, тъй чиста на дете.

Душата ти, това е синьото небе.

 

Но таз любов е тъй обречена,

че макар и все още неизречена

погубена е тя, затрита като тайна, неоткрита.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стоян Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...