Посрещаш ме със вечната усмивка
и мраморната плоча затрептя,
да ме прегърнеш, татко, искам
но знам, че невъзможно е това.
Научи ме да бъда честна
и с гордо вдигната глава,
но премълча, че не е лесно
и че не струва пукната пара.
Щастлива бях тогава, татко,
но тайната ти не разбрах,
как правеше да бъде сладко
времето, в което с тебе бях.