29 ago 2010, 22:51

Тайната 

  Poesía » Otra
969 1 31

Посрещаш ме със вечната усмивка

и мраморната плоча затрептя,

да ме прегърнеш, татко, искам

но знам, че невъзможно е това.

 

Научи ме да бъда честна

и с гордо вдигната глава,

но премълча, че не е лесно

и че не струва пукната пара.

 

Щастлива бях тогава, татко,

но тайната ти не разбрах,

как правеше да бъде сладко

времето, в което с тебе бях.

© Ивон Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??