Посрещаш ме със вечната усмивка
и мраморната плоча затрептя,
да ме прегърнеш, татко, искам
но знам, че невъзможно е това.
Научи ме да бъда честна
и с гордо вдигната глава,
но премълча, че не е лесно
и че не струва пукната пара.
Щастлива бях тогава, татко,
но тайната ти не разбрах,
как правеше да бъде сладко
времето, в което с тебе бях.
© Ивон All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
