Тайната

Поэзия » Другая

1.1K 1 30

Посрещаш ме със вечната усмивка

и мраморната плоча затрептя,

да ме прегърнеш, татко, искам

но знам, че невъзможно е това.

Научи ме да бъда честна

и с гордо вдигната глава,

но премълча, че не е лесно

и че не струва пукната пара.

Щастлива бях тогава, татко,

но тайната ти не разбрах,

как правеше да бъде сладко

времето, в което с тебе бях.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

kopele (Ирен Попова)

Тъжно и красиво.Много.

2010-09-03T22:56:04+03:00
нмг (Надежда Маринова )

Винаги ще има кътче в сърцето...

2010-09-03T22:48:35+03:00
purko59 (Ангел Веселинов)

Не крива усмивка - исках да нарисувам истинксия ни апокалипсис, но затова трябва много огън, а аз го нямам, пък и не ми се занимаваше с невъзможни за мене неща. Просто аз не съм и Ботев, за да мога поне да умра за идеята. Тъжно...

2010-09-02T22:47:06+03:00
purko59 (Ангел Веселинов)

Много затрогващо и откровено.

2010-09-02T11:20:58+03:00
ananel (Нелиса)

подобни въпроси и аз задавам вече доста години...
прегръдка, Ив!

2010-09-01T22:19:59+03:00