4 feb 2014, 21:57

Тайната мечта на детството

  Poesía
563 0 0

Детство наше толкова кратко,

всеки спомен към теб ни връща,

детство наше толкова сладко –

на горчивия живот то отвръща.

 

Всички тайни в усмивка скрити,

с обещание никому да не разкаже,

детство наше, минало вече си ти,

а толкова липсваш, че боли даже.

 

И все пак бързахме да пораснем,

докато то искаше да ни подскаже,

че някога в спомена си ще гаснем,

а животът с покорство ни накаже.

 

Пораснали деца – това сме ние,

чийто живот зависи от джоба,

затова мечтата на детството ни е

да го помним така чак до гроба.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никица Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...