4 feb 2014, 21:57

Тайната мечта на детството

  Poesía
560 0 0

Детство наше толкова кратко,

всеки спомен към теб ни връща,

детство наше толкова сладко –

на горчивия живот то отвръща.

 

Всички тайни в усмивка скрити,

с обещание никому да не разкаже,

детство наше, минало вече си ти,

а толкова липсваш, че боли даже.

 

И все пак бързахме да пораснем,

докато то искаше да ни подскаже,

че някога в спомена си ще гаснем,

а животът с покорство ни накаже.

 

Пораснали деца – това сме ние,

чийто живот зависи от джоба,

затова мечтата на детството ни е

да го помним така чак до гроба.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никица Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....