4.02.2014 г., 21:57

Тайната мечта на детството

558 0 0

Детство наше толкова кратко,

всеки спомен към теб ни връща,

детство наше толкова сладко –

на горчивия живот то отвръща.

 

Всички тайни в усмивка скрити,

с обещание никому да не разкаже,

детство наше, минало вече си ти,

а толкова липсваш, че боли даже.

 

И все пак бързахме да пораснем,

докато то искаше да ни подскаже,

че някога в спомена си ще гаснем,

а животът с покорство ни накаже.

 

Пораснали деца – това сме ние,

чийто живот зависи от джоба,

затова мечтата на детството ни е

да го помним така чак до гроба.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никица Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...