Feb 4, 2014, 9:57 PM

Тайната мечта на детството

  Poetry
557 0 0

Детство наше толкова кратко,

всеки спомен към теб ни връща,

детство наше толкова сладко –

на горчивия живот то отвръща.

 

Всички тайни в усмивка скрити,

с обещание никому да не разкаже,

детство наше, минало вече си ти,

а толкова липсваш, че боли даже.

 

И все пак бързахме да пораснем,

докато то искаше да ни подскаже,

че някога в спомена си ще гаснем,

а животът с покорство ни накаже.

 

Пораснали деца – това сме ние,

чийто живот зависи от джоба,

затова мечтата на детството ни е

да го помним така чак до гроба.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никица Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...