17 ago 2010, 1:18

Тайната на една тетрадка 

  Poesía » De amor
1019 0 2

Захвърлена тетрадка с празни страници,

говорещи без думи... Позна ли ги?

Върху тях с теб рисувахме мечтите си,
докато река от сълзи не ги отми.

Ти казваше, че от тях по-истински няма,
ала тетрадката, в болка след това обляна,
изгуби силата си и те отлетяха,
да ги хванем не можахме и листите избледняха.

И сякаш с изчезването им похабихме пламъка -
толкова силен, че сама нямаше как да потуша.
Нужни бяха две души, разбити на прах сърца,
търсещи своя дом, но пожертвайки любовта.

Отхвърлена, отритната на стария таван,
изгонена, захвърлена, но историята е още там.
Празни и голи страниците ще мълчат,
така че никога да не могат да се прочетат.

© Пенка Ламбева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хубаво като идея, но трябва да се прицизира, оправи глаголното време, доизказвай си мислите до край. Иначе ми харесва замисълът.
  • Прекрасно е.
Propuestas
: ??:??