25 dic 2008, 10:58

Тайната вечеря

  Poesía
581 0 2

           ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ

 

 

Останах в плен на тайната вечеря.

Не бях на нея Юда, ни Христос.

Със хората познат съм не от вчера.

Сега приеха ме за близък гост.

 

 

Надпиваха се чашите във мрака -

вино и светкавица се сляха.

Навън от вина нощта заплака.

Надеждите в тази нощ умряха.

 

 

Замерваха ни вчерашни въпроси –

предаван бях и аз, като Христос.

От Юда не исках милост да изпрося.

Обещах, като Христос да тръгна бос.

 

 

Навън нощта е преминала.

Стоиме със замрежени очи,

любовта в омраза е застинала.

 

… Христос и Юда. Кой е? Не личи.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мимо Николов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не! Трябва да личи!!! Спре ли, тогава сме изгубени...Весела Коледа!
  • Личи, личи... Винаги. "По думите ще го познаете."
    Честито Рождество! С обич!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...