25.12.2008 г., 10:58 ч.

Тайната вечеря 

  Поезия
422 0 2

           ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ

 

 

Останах в плен на тайната вечеря.

Не бях на нея Юда, ни Христос.

Със хората познат съм не от вчера.

Сега приеха ме за близък гост.

 

 

Надпиваха се чашите във мрака -

вино и светкавица се сляха.

Навън от вина нощта заплака.

Надеждите в тази нощ умряха.

 

 

Замерваха ни вчерашни въпроси –

предаван бях и аз, като Христос.

От Юда не исках милост да изпрося.

Обещах, като Христос да тръгна бос.

 

 

Навън нощта е преминала.

Стоиме със замрежени очи,

любовта в омраза е застинала.

 

… Христос и Юда. Кой е? Не личи.

 

 

© Мимо Николов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не! Трябва да личи!!! Спре ли, тогава сме изгубени...Весела Коледа!
  • Личи, личи... Винаги. "По думите ще го познаете."
    Честито Рождество! С обич!
Предложения
: ??:??