25.12.2008 г., 10:58

Тайната вечеря

579 0 2

           ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ

 

 

Останах в плен на тайната вечеря.

Не бях на нея Юда, ни Христос.

Със хората познат съм не от вчера.

Сега приеха ме за близък гост.

 

 

Надпиваха се чашите във мрака -

вино и светкавица се сляха.

Навън от вина нощта заплака.

Надеждите в тази нощ умряха.

 

 

Замерваха ни вчерашни въпроси –

предаван бях и аз, като Христос.

От Юда не исках милост да изпрося.

Обещах, като Христос да тръгна бос.

 

 

Навън нощта е преминала.

Стоиме със замрежени очи,

любовта в омраза е застинала.

 

… Христос и Юда. Кой е? Не личи.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мимо Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не! Трябва да личи!!! Спре ли, тогава сме изгубени...Весела Коледа!
  • Личи, личи... Винаги. "По думите ще го познаете."
    Честито Рождество! С обич!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....