Тайно
Понякога е сякаш, че не съм живяла -
тъй малко съм присъствала в света.
Затворена във малката си стая,
аз вярвах и мечтаех чудеса.
Разхождаха се нежни еднорози,
проблясваха сред мрачните гори.
В сърцето приютих безтръни рози
и вярно го поддържах да гори.
Понякога е сякаш ме е нямало -
тъй лесно избледняват ми следите.
Животът ми, от шепа дъх по-малък,
безлик, но своенравен в мене тича.
И тихичко въздъхвам във нощта.
Животът ми излиза от ръцете,
танцува между капчиците дъжд
и тихо се стопява в снеговете.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Тайна Todos los derechos reservados
