phantasmagoria (Тайна)
20 23
9.08.2014 г., 22:19 ч.  

Тайно 

  Поезия » Друга
597 0 3

Понякога е сякаш, че не съм живяла - 

тъй малко съм присъствала в света.
Затворена във малката си стая,
аз вярвах и мечтаех чудеса.

Разхождаха се нежни еднорози,
проблясваха сред мрачните гори.

В сърцето приютих безтръни рози

и вярно го поддържах да гори.

 

Понякога е сякаш ме е нямало -

тъй лесно избледняват ми следите.

Животът ми, от шепа дъх по-малък,
безлик, но своенравен в мене тича.

 

И тихичко въздъхвам във нощта.

Животът ми излиза от ръцете,

танцува между капчиците дъжд

и тихо се стопява в снеговете.

© Тайна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??