5 feb 2022, 10:57

Тайнство 

  Poesía » Del paisaje, Filosófica
588 5 5

Денят преражда се отново и отново
със слънчев лъч от изгрева роден,
зарево застила над море - олово
с първото дихание на бриз солен.     

Утрото върви, върви по хоризонта
разстила шлейф в оранжеви лъчи.
Омарата извива гръб и омагьосва,
разкрива тайнството пред моите очи.

Вълните бягат, бягат към брега,
следи по пясъка за миг оставят,
будят птиците, а после на шега
по крилата им със слънцето играят.

Денят усмихва се, усмихва се красив,
тишината шепне... само нечий крясък
на гларус стреснат в порива граблив...
разбива се вълна в скалите с плясък.

Денят преражда се отново и отново
от светлина живителна е придружен.
Бризът, птиците, изгревът, морето...
Зърнеш ли ги... и ти си прероден.

03.02.2021г.
 

© Теодора Атанасова Todos los derechos reservados

  842 
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??