Тайнство
Денят преражда се отново и отново
със слънчев лъч от изгрева роден,
зарево застила над море - олово
с първото дихание на бриз солен.
Утрото върви, върви по хоризонта
разстила шлейф в оранжеви лъчи.
Омарата извива гръб и омагьосва,
разкрива тайнството пред моите очи.
Вълните бягат, бягат към брега,
следи по пясъка за миг оставят,
будят птиците, а после на шега
по крилата им със слънцето играят.
Денят усмихва се, усмихва се красив,
тишината шепне... само нечий крясък
на гларус стреснат в порива граблив...
разбива се вълна в скалите с плясък.
Денят преражда се отново и отново
от светлина живителна е придружен.
Бризът, птиците, изгревът, морето...
Зърнеш ли ги... и ти си прероден.
03.02.2021г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Атанасова Всички права запазени
