бялатишина
136 124
5 nov 2017, 17:00

Така 

  Poesía » De amor
513 5 5

Понякога обръщаме се с гръб
и дишаме във своята вселена.
И стъпките назад към теб мълчат.
Душата ми е празна и студена.
И ставам рано в някой скрежен ден.
Изкачвам се по склона на сърцето.
Събирам билки с ледени ръце.
Поглеждам пак от своя режещ хребет.


Понякога със тебе сме сами.
Завръщаме се в себе си по тъмно.
Изгубваме се в неми тишини, 
защото знаем, можем да се върнем. 
И твоят гръб ми става всъщност дом. 
Основата, опората ми смела.
И сладка ми е самотата, но 
по-сладко ми е с теб да я споделям.

© Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??