бялатишина
141 124
5.11.2017 г., 17:00 ч.

Така 

  Поезия » Любовна
461 5 5

Понякога обръщаме се с гръб
и дишаме във своята вселена.
И стъпките назад към теб мълчат.
Душата ми е празна и студена.
И ставам рано в някой скрежен ден.
Изкачвам се по склона на сърцето.
Събирам билки с ледени ръце.
Поглеждам пак от своя режещ хребет.


Понякога със тебе сме сами.
Завръщаме се в себе си по тъмно.
Изгубваме се в неми тишини, 
защото знаем, можем да се върнем. 
И твоят гръб ми става всъщност дом. 
Основата, опората ми смела.
И сладка ми е самотата, но 
по-сладко ми е с теб да я споделям.

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??