Така ги виждам
Поетите са винаги деца,
защото силно вярват в красотата.
Танцуват нежен блус със мисълта,
която ги повдига от земята.
Те като пъзел думите редят
за да получат своята картина.
Те много често, нощите не спят,
а мислите са главната причина.
Те често не разбират битието.
Тях, често даже други не разбират.
Те чуват своя ритъм на сърцето
и много често ритъма му спират.
Надбягват се със истина и чест,
но в този меркантилен свят къде са?
Те винаги са в някакъв протест,
но с думите си нямат интереси.
Поетите, умират си деца,
а детското е нужно да се пази.
Поетите са огън и вода
вместо цветя, поставени във вази.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados
