Поетите са винаги деца,
защото силно вярват в красотата.
Танцуват нежен блус със мисълта,
която ги повдига от земята.
Те като пъзел думите редят
за да получат своята картина.
Те много често, нощите не спят,
а мислите са главната причина.
Те често не разбират битието.
Тях, често даже други не разбират.
Те чуват своя ритъм на сърцето
и много често ритъма му спират. ...