25 dic 2009, 19:56

Така и не написах стих за Коледа

  Poesía » Otra
1.7K 0 29

 

Така и не написах стих за Коледа.

Умората със скръстени ръце

блуждае безучастно през прозореца,

наметната със ланшното сетре.

 

А там пък, зад прозореца, са другите –

си мисля аз – да дава Бог късмет!

На тяхно място... Ех, местата, чуждите...

са трън в очите. Мисълта оре

 

по пътищата, дето други минаха

и още там, където и до днес

до края на света се шири зимата...

И знам си вече - като две и две,

 

че старото огнище е изстинало -

насбъдваха се всичките мечти.

И май отдавна вече се е минало

след падаща звезда да драсна стих...

 

Защото и звездите се изрониха

по кишавия зимен тротоар,

и тънък като косъм стана споменът,

че някой, без да ще, ме е предал.

 

Сега ще чакам да покълнат пролети

след зимната настръхнала  тъга -

че някой ден да имам стих за Коледа...

и може би... за падаща звезда...

 

25.12.2009

Атина

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галена Воротинцева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Така и не написах стих за Коледа.
    Умората със скръстени ръце
    блуждае безучастно през прозореца,
    наметната със ланшното сетре.

    ТОЛКОВА ИСТИНСКО!
  • Звезди падат около теб! Видях няколко...звезден дъжд-заря! Звездоносна нова година!
  • Колкото хубави са празниците, когато сме в мир със себе си, толкова тежат, когато щастието за пореден път ни е подминало. Отново и отново - невероятна!
  • !!!
    ,,Да дава Бог късмет!''
  • Прекрасен стих, Галена, като всичко, което перото ти ражда.
    Искрено се моля да има повече падащи звезди - за теб, за да се изпълва по едно твое желание, и от известна доза егоизъм, за "да драсваш по стих", който да четем!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...