Така и не написах стих за Коледа
Така и не написах стих за Коледа.
Умората със скръстени ръце
блуждае безучастно през прозореца,
наметната със ланшното сетре.
А там пък, зад прозореца, са другите –
си мисля аз – да дава Бог късмет!
На тяхно място... Ех, местата, чуждите...
са трън в очите. Мисълта оре
по пътищата, дето други минаха
и още там, където и до днес
до края на света се шири зимата...
И знам си вече - като две и две,
че старото огнище е изстинало -
насбъдваха се всичките мечти.
И май отдавна вече се е минало
след падаща звезда да драсна стих...
Защото и звездите се изрониха
по кишавия зимен тротоар,
и тънък като косъм стана споменът,
че някой, без да ще, ме е предал.
Сега ще чакам да покълнат пролети
след зимната настръхнала тъга -
че някой ден да имам стих за Коледа...
и може би... за падаща звезда...
25.12.2009
Атина
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галена Воротинцева Всички права запазени
