Dec 25, 2009, 7:56 PM

Така и не написах стих за Коледа

  Poetry » Other
1.7K 0 29

 

Така и не написах стих за Коледа.

Умората със скръстени ръце

блуждае безучастно през прозореца,

наметната със ланшното сетре.

 

А там пък, зад прозореца, са другите –

си мисля аз – да дава Бог късмет!

На тяхно място... Ех, местата, чуждите...

са трън в очите. Мисълта оре

 

по пътищата, дето други минаха

и още там, където и до днес

до края на света се шири зимата...

И знам си вече - като две и две,

 

че старото огнище е изстинало -

насбъдваха се всичките мечти.

И май отдавна вече се е минало

след падаща звезда да драсна стих...

 

Защото и звездите се изрониха

по кишавия зимен тротоар,

и тънък като косъм стана споменът,

че някой, без да ще, ме е предал.

 

Сега ще чакам да покълнат пролети

след зимната настръхнала  тъга -

че някой ден да имам стих за Коледа...

и може би... за падаща звезда...

 

25.12.2009

Атина

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галена Воротинцева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Така и не написах стих за Коледа.
    Умората със скръстени ръце
    блуждае безучастно през прозореца,
    наметната със ланшното сетре.

    ТОЛКОВА ИСТИНСКО!
  • Звезди падат около теб! Видях няколко...звезден дъжд-заря! Звездоносна нова година!
  • Колкото хубави са празниците, когато сме в мир със себе си, толкова тежат, когато щастието за пореден път ни е подминало. Отново и отново - невероятна!
  • !!!
    ,,Да дава Бог късмет!''
  • Прекрасен стих, Галена, като всичко, което перото ти ражда.
    Искрено се моля да има повече падащи звезди - за теб, за да се изпълва по едно твое желание, и от известна доза егоизъм, за "да драсваш по стих", който да четем!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....