Може да бъде и просто –
като сандали на босо,
като разгонено лято
с огънче между краката,
просто – като оптимизъм,
като "обичам" и "искам",
като усмивка без повод,
ставане сутрин отново,
като очите, в които
вдигам криле и политам...
Може да бъде и сложно –
или дори невъзможно,
като удавник без сламка,
като прокоба и сянка,
сложно – като да не можеш
мислите в ред да си сложиш,
камъчето да прескочиш,
утре наново да почнеш,
сложно, объркано, страшно,
непоправимо ужасно...
Ангел мой, благодаря ти,
че ми помагаш да стъпвам,
камъчето да прескоча,
утре наново да почна,
да разбера, че е просто –
като сандали на босо.
© Валентин Евстатиев Todos los derechos reservados
или дори невъзможно,
като удавник без сламка,
като прокоба и сянка,
сложно – като да не можеш
мислите в ред да си сложиш,
камъчето да прескочиш,
утре наново да почнеш,
сложно, объркано, страшно,
непоправимо ужасно..."
Всичко е тоолкова сложно, само когато нещо не ни е наред
и не сме в кондиция... А има ли до нас човек, приятел, който
ни обича, вярва и знае, че можем да се справим с всичко -
това се оказва моментно състояние, от което излизаме
благодарение на подаденото рамо и топлата му десница.
Чудесен, замислящ стих, който остава в съзнанието ни и
загнездил се там ни кара да се огледаме за обкръжението си
дали можем и трябва ли да подадем ръка на страдащ, обезкуражен, потънал в мисли и чувства за деца, семейство и т.н. близък нам човек.
Хубав, прекрасен и релаксиращ ден, Смиф!!!