3.08.2014 г., 8:53

Така или иначе

1.5K 0 10

 

Може да бъде и просто –

като сандали на босо,

като разгонено лято

с огънче между краката,

просто – като оптимизъм,

като "обичам" и "искам",

като усмивка без повод,

ставане сутрин отново,

като очите, в които

вдигам криле и политам...

 

Може да бъде и сложно –

или дори невъзможно,

като удавник без сламка,

като прокоба и сянка,

сложно – като да не можеш

мислите в ред да си сложиш,

камъчето да прескочиш,

утре наново да почнеш,

сложно, объркано, страшно,

непоправимо ужасно...

 

Ангел мой, благодаря ти,

че ми помагаш да стъпвам,

камъчето да прескоча,

утре наново да почна,

да разбера, че е просто –

като сандали на босо.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Евстатиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Може да бъде и сложно –
    или дори невъзможно,
    като удавник без сламка,
    като прокоба и сянка,
    сложно – като да не можеш
    мислите в ред да си сложиш,
    камъчето да прескочиш,
    утре наново да почнеш,
    сложно, объркано, страшно,
    непоправимо ужасно..."

    Всичко е тоолкова сложно, само когато нещо не ни е наред
    и не сме в кондиция... А има ли до нас човек, приятел, който
    ни обича, вярва и знае, че можем да се справим с всичко -
    това се оказва моментно състояние, от което излизаме
    благодарение на подаденото рамо и топлата му десница.

    Чудесен, замислящ стих, който остава в съзнанието ни и
    загнездил се там ни кара да се огледаме за обкръжението си
    дали можем и трябва ли да подадем ръка на страдащ, обезкуражен, потънал в мисли и чувства за деца, семейство и т.н. близък нам човек.

    Хубав, прекрасен и релаксиращ ден, Смиф!!!
  • Валентин, винаги ти се възхищавам на умението да ме усмихнеш. Пишеш прекрасно ! Радвам се, че те познавам. Благодаря ти, за прекрасните стихове ! Жалко, че нямам още твоя стихосбирка, до скоро !
  • Най-хубавите неща, са прости, ние ги правим сложни!
    Много ми хареса!
  • На няколко пъти се връщах и влизах в твоите сандали!
    Харесах гледната ти точка и много приятния стих!
  • Да живееш простичко, е изкуство - без излишни драматизации...
    Мъдър стих!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...