Aug 3, 2014, 8:53 AM

Така или иначе

  Poetry
1.5K 0 10

 

Може да бъде и просто –

като сандали на босо,

като разгонено лято

с огънче между краката,

просто – като оптимизъм,

като "обичам" и "искам",

като усмивка без повод,

ставане сутрин отново,

като очите, в които

вдигам криле и политам...

 

Може да бъде и сложно –

или дори невъзможно,

като удавник без сламка,

като прокоба и сянка,

сложно – като да не можеш

мислите в ред да си сложиш,

камъчето да прескочиш,

утре наново да почнеш,

сложно, объркано, страшно,

непоправимо ужасно...

 

Ангел мой, благодаря ти,

че ми помагаш да стъпвам,

камъчето да прескоча,

утре наново да почна,

да разбера, че е просто –

като сандали на босо.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Евстатиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Може да бъде и сложно –
    или дори невъзможно,
    като удавник без сламка,
    като прокоба и сянка,
    сложно – като да не можеш
    мислите в ред да си сложиш,
    камъчето да прескочиш,
    утре наново да почнеш,
    сложно, объркано, страшно,
    непоправимо ужасно..."

    Всичко е тоолкова сложно, само когато нещо не ни е наред
    и не сме в кондиция... А има ли до нас човек, приятел, който
    ни обича, вярва и знае, че можем да се справим с всичко -
    това се оказва моментно състояние, от което излизаме
    благодарение на подаденото рамо и топлата му десница.

    Чудесен, замислящ стих, който остава в съзнанието ни и
    загнездил се там ни кара да се огледаме за обкръжението си
    дали можем и трябва ли да подадем ръка на страдащ, обезкуражен, потънал в мисли и чувства за деца, семейство и т.н. близък нам човек.

    Хубав, прекрасен и релаксиращ ден, Смиф!!!
  • Валентин, винаги ти се възхищавам на умението да ме усмихнеш. Пишеш прекрасно ! Радвам се, че те познавам. Благодаря ти, за прекрасните стихове ! Жалко, че нямам още твоя стихосбирка, до скоро !
  • Най-хубавите неща, са прости, ние ги правим сложни!
    Много ми хареса!
  • На няколко пъти се връщах и влизах в твоите сандали!
    Харесах гледната ти точка и много приятния стих!
  • Да живееш простичко, е изкуство - без излишни драматизации...
    Мъдър стих!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...