Така каза Заратустра
Така ми липсват нежните ти думи.
Навярно твърде дълго вярвах в тях.
Или пък беше блясък от безумие
и в чуждо щастие се разпилях.
Потайнице на мисли неизречени,
заглъхна като ехо в равнина.
Илюзиите в истини невречени
замръзнаха в нелепа тишина.
Била ли си или съм те сънувал?
Придойде сякаш в мен от друг живот.
Навярно поглед скрит те е бленувал,
привиждал в теб спасителния брод.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Младен Мисана Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA
