28 jul 2011, 8:32

Така ми липсва...

  Poesía
1.2K 0 21

Така ми липсва старата върба,

дъхът на окосената надежда,

лозницата с прекършени крила,

забравената в одаята прежда,

 

усмивката на топлата чешма,

стомната шарена на мойто детство,

кавалът стар, на дядо песента,

скринът на баба, недописаният дневник...

 

Така ми липсва трънчето в петата,

на спомена коляното охлузено,

водният дух на вярата, реката,

вирът дълбок на миналото бъдеще,

 

черницата, от бяло натежала,

захвърленият сърп на самотата,

на мислите изгубеното стадо...

Така ми липсва истинското лято!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселка Стойнева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поезията ти е жива душа!ПОЗДРАВЛЕНИЯ!
  • "Така ми липсва истинското лято!..."
    Поздрав за стиха!
  • Страхотно е.
    Безгрижното и щастливо детство липсва на човек до края на дните му.
    Колко топлина и красота блика от стиховете ти, Веси.Развълнува ме.
    Поздрав и от мен.
  • Много хубав стих! Докосващ!
  • Носталгията винаги буди тъга.
    А истинското лято е може би напред...
    Привет, Веселка!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...