28 jul 2011, 8:32

Така ми липсва...

  Poesía
1.2K 0 21

Така ми липсва старата върба,

дъхът на окосената надежда,

лозницата с прекършени крила,

забравената в одаята прежда,

 

усмивката на топлата чешма,

стомната шарена на мойто детство,

кавалът стар, на дядо песента,

скринът на баба, недописаният дневник...

 

Така ми липсва трънчето в петата,

на спомена коляното охлузено,

водният дух на вярата, реката,

вирът дълбок на миналото бъдеще,

 

черницата, от бяло натежала,

захвърленият сърп на самотата,

на мислите изгубеното стадо...

Така ми липсва истинското лято!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселка Стойнева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поезията ти е жива душа!ПОЗДРАВЛЕНИЯ!
  • "Така ми липсва истинското лято!..."
    Поздрав за стиха!
  • Страхотно е.
    Безгрижното и щастливо детство липсва на човек до края на дните му.
    Колко топлина и красота блика от стиховете ти, Веси.Развълнува ме.
    Поздрав и от мен.
  • Много хубав стих! Докосващ!
  • Носталгията винаги буди тъга.
    А истинското лято е може би напред...
    Привет, Веселка!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...