Как ми се иска не просто да бъда поет,
а нежни куплети да редЯ като Руми,
на Елица подобно да напиша и сонет,
на Надя да "крадна" от бойките думи...
Те правят от дребни обекти идилия,
изглеждат на вид с най-малък обем,
но много докосват, същинска религия,
със смисъла, ритъма - нямат проблем!
Като Веси да пиша така откровено,
като Меги! О,Меги е далечна планета...
На крачка-километър са техните умения
с удивителни стихове, пишещи и двете!
На Гълъбина със дългите фрази да пиша,
спазвайки смисъл и темпо перфектно,
като Марги стихът ми от бунт да въздиша,
благослов да творя като Албена ефектно!
И чудо като Валя да правя с два таланта! -
еднакво да докосвам и с красиво фото
и стих да "изплета" със чудесна поанта,
Бунта на Васка да имам срещу злото...
Да творя и със ритъм и смисъл като Мая -
да смЕня си името няколко пъти -
Стиха й аз винаги пак ще позная,
по римните й майсторски стъпки!
Аз харесвам Павлина и Райна, Мариана -
перфектни, интересни - сега им го казвам!
Но... виждам, че нямат охота голяма
те мен да четат или не го показват...
Виктория пише добре, а е толкова млада,
Кети следкодумно и проза и стихо, реди
и с право печели конкурс и награда,
но май коментари за другите - скъпИ!
"Дори когато" в коментара ми, уж я няма
аз Керанка я чета и мнооого адмирирам -
любовните й стихове са класа голяма,
"ми тъй, де" и хумора й е по-атрактивен!
Моето място е в хумора, там във кьошето.
Ама искам да пиша и друго? Невъзможно,
че не ползвам метафори, че зная където
не им е там мястото, дори не им подхожда...
А в прозата пък мен - съвсем ме няма никак!
На Силвия не ще достигна никога нивото,
/няма да успея, даже не опитвам.../
ни пък сочните слова на Лиа от перото,
нито с мъка, ни с мерак да измислям!...
Богини са те на разказвателната форма -
картинни и подробни и сладко омайни
по безбройни теми "фабрикуват" неуморно
житейските въпроси с най-съкровени тайни!
А пък Ренета... нищо, че сега се крие -
сигурно набира една луда скорост
и съвсем скоро... "жабите ще ни избие"
с някакъв шедьовър със висока стойност!
Лати има хумор в проза, по-различен,
съвременен, използва даже и жаргон,
но тя рисува и картини и ги предпочитам
и виртуално подари ми почти цял вагон...
"Златната" Латинка пък "мълчи" и шапки крОи,
но нещо каже ли - забито е с пирон!
Да ти помогне, да те посъветва с думи свои
тя може и го прави от далечния си трон!
А за писането на мъжете - колко си мечтая...
Всеки стих от тях- изкачвам връх планински!
Те са още по-недостижими, и добре го зная,
че намират се и там дори гении същински!
Но ще ги опиша в следващия стих.....
Пишете момичета, ще ви чета и коментирам!
Щастлива съм, че място при вас за мене има...
а "отвъд" кога изчезна, не ще претендирам
да мислите за мен, като само... за Ирина!
© Ирина Филипова Todos los derechos reservados