Така ми се иска...

                                     14.10.2018

                  Как ми се иска...

           Как ми се иска не просто да бъда поет,
           а нежни куплети да редЯ като Руми,
           на Елица подобно да напиша и сонет,
           на Надя да "крадна" от бойките думи...

           Те правят от дребни обекти идилия,
           изглеждат на вид с най-малък обем,
           но много докосват, същинска религия,
           със смисъла, ритъма - нямат проблем!

           Като Веси да пиша така откровено,
           като Меги! О,Меги е далечна планета...
           На крачка-километър са техните умения
           с удивителни стихове, пишещи и двете!

           На Гълъбина със дългите фрази да пиша,
           спазвайки смисъл и темпо перфектно,
           като Марги стихът ми от бунт да въздиша,
           благослов да творя като Албена ефектно!

           И чудо като Валя да правя с два таланта! -
           еднакво да докосвам и с красиво фото
           и стих да "изплета" със чудесна поанта,
           Бунта на Васка да имам срещу злото...

           Да творя и със ритъм и смисъл като Мая -
           да смЕня си името няколко пъти -
           Стиха й аз винаги пак ще позная,
           по римните й майсторски стъпки!

           Аз харесвам Павлина и Райна, Мариана -
           перфектни, интересни - сега им го казвам!
           Но... виждам, че нямат охота голяма
           те мен да четат или не го показват...

           Виктория пише добре, а е толкова млада,
           Кети следкодумно и проза и стихо, реди
           и с право печели конкурс и награда,
           но май коментари за другите - скъпИ!

           "Дори когато" в коментара ми, уж я няма
           аз Керанка я чета и мнооого адмирирам -
           любовните й стихове са класа голяма,
           "ми тъй, де" и хумора й е по-атрактивен!
                                    
           Моето място е в хумора, там във кьошето.
           Ама искам да пиша и друго? Невъзможно,
           че не ползвам метафори, че зная където
           не им е там мястото, дори не им подхожда...
           
           А в прозата пък мен - съвсем ме няма никак!

           На Силвия не ще достигна никога нивото,
           /няма да успея, даже не опитвам.../
           ни пък сочните слова на Лиа от перото,
           нито с мъка, ни с мерак да измислям!...
 
           Богини са те на разказвателната форма -
           картинни и подробни и сладко омайни
           по безбройни теми "фабрикуват" неуморно
           житейските въпроси с най-съкровени тайни!

           А пък Ренета... нищо, че сега се крие -
           сигурно набира една луда скорост
           и съвсем скоро... "жабите ще ни избие"
           с някакъв шедьовър със висока стойност!

           Лати има хумор в проза, по-различен,
           съвременен, използва даже и жаргон,
           но тя рисува и картини и ги предпочитам
           и виртуално подари ми почти цял вагон...

           "Златната" Латинка пък "мълчи" и шапки крОи,
           но нещо каже ли - забито е с пирон!
           Да ти помогне, да те посъветва с думи свои
           тя може и го прави от далечния си трон!   

           А за писането на мъжете - колко си мечтая...
           Всеки стих от тях- изкачвам връх планински!
           Те са още по-недостижими, и добре го зная,
           че намират се и там дори гении същински!

           Но ще ги опиша в следващия стих.....

           Пишете момичета, ще ви чета и коментирам!
           Щастлива съм, че място при вас за мене има...
           а "отвъд" кога изчезна, не ще претендирам
           да мислите за мен, като само... за Ирина!