18 may 2010, 22:46

Така ще е!

  Poesía » Otra
981 0 5

Някой ден ще разкажа.

Когато болката свърши

и вдигна лице от паважа.

Някой ден ще пусна свободни

всички преглъщани викове -

когато спра да източвам обидите.

Някой ден ще замлъкне и ехото,

вечно връщащо минало.

Някой ден ще летя с ветровете.

Сега свалям веригите.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Шопландия Софийска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Оооо, че добро!!
    Хайде, късай синджира, мятай се в буйния поток на живота... а после ще разказваш...разказваш...
  • Хммммм
    Привет Петинка страхотно изгубване си спретнах,наистина
    Благодаря Ви за коментарите,приятели!
    Изгубване в дебрите на любовта ви желая!
  • Само така - да се чува звън на свалени вериги!
    Защото Живота си заслужава и за това трябва да продължава!

    Хей, Шопче, къде се изгуби?
  • Много, много ми хареса! Поздравления!Сваляй вериги
  • Литвай смело!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...