Някой ден ще разкажа.
Когато болката свърши
и вдигна лице от паважа.
Някой ден ще пусна свободни
всички преглъщани викове -
когато спра да източвам обидите.
Някой ден ще замлъкне и ехото,
вечно връщащо минало.
Някой ден ще летя с ветровете.
Сега свалям веригите.
© Шопландия Софийска All rights reserved.
страхотно изгубване си спретнах,наистина
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
