18.05.2010 г., 22:46

Така ще е!

974 0 5

Някой ден ще разкажа.

Когато болката свърши

и вдигна лице от паважа.

Някой ден ще пусна свободни

всички преглъщани викове -

когато спра да източвам обидите.

Някой ден ще замлъкне и ехото,

вечно връщащо минало.

Някой ден ще летя с ветровете.

Сега свалям веригите.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Шопландия Софийска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Оооо, че добро!!
    Хайде, късай синджира, мятай се в буйния поток на живота... а после ще разказваш...разказваш...
  • Хммммм
    Привет Петинка страхотно изгубване си спретнах,наистина
    Благодаря Ви за коментарите,приятели!
    Изгубване в дебрите на любовта ви желая!
  • Само така - да се чува звън на свалени вериги!
    Защото Живота си заслужава и за това трябва да продължава!

    Хей, Шопче, къде се изгуби?
  • Много, много ми хареса! Поздравления!Сваляй вериги
  • Литвай смело!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...