Шумна като вълните в морето.
Свободна като птиците в небето.
Силна като волята на детето,
когато мечтае и иска да постигне нещо.
Невинна като малко момиче,
но разумна като истинска жена;
която знае как да обича,
но не си играе вече с любовта.
Неизличима като хората на небето (*)
и далечна като близки на свиждане,
но тежиш, тежиш ми на сърцето
повече и от последното довиждане.
И си трудна, много трудна за обичане.
Все едно след операция да търсиш
как да заличиш останалите белези.
И такава ще останеш – единствена, незабравима....
Като несбъдната мечта, така ще те запомня!
© Калоян Калинов Todos los derechos reservados