7 abr 2010, 8:09

Така сме си достатъчни 

  Poesía » Filosófica
1368 1 26

Така сме си достатъчни. Без думи.

Без срещи, телефони, есемеси.

Без чувствата да теглим във локуми.

Без захар от физически експресии.

 

С едно въже завързани: далечност.

До  скъсване държим от двата края.

Мълчание  е морзът за ответност.

Със шест шестици зарът. И  играем...

 

Очите ослепяха да се търсят.

Кръвта ни окуця да галопира,

но знам, че ще  държим, докато пътят

засмуква ни по осовата диря.

© Гергана Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??