Така сме си достатъчни
Така сме си достатъчни. Без думи.
Без срещи, телефони, есемеси.
Без чувствата да теглим във локуми.
Без захар от физически експресии.
С едно въже завързани: далечност.
До скъсване държим от двата края.
Мълчание е морзът за ответност.
Със шест шестици зарът. И играем...
Очите ослепяха да се търсят.
Кръвта ни окуця да галопира,
но знам, че ще държим, докато пътят
засмуква ни по осовата диря.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Гергана Иванова Todos los derechos reservados
