Така сме си достатъчни
Така сме си достатъчни. Без думи.
Без срещи, телефони, есемеси.
Без чувствата да теглим във локуми.
Без захар от физически експресии.
С едно въже завързани: далечност.
До скъсване държим от двата края.
Мълчание е морзът за ответност.
Със шест шестици зарът. И играем...
Очите ослепяха да се търсят.
Кръвта ни окуця да галопира,
но знам, че ще държим, докато пътят
засмуква ни по осовата диря.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гергана Иванова Все права защищены
