7.04.2010 г., 8:09 ч.

Така сме си достатъчни 

  Поезия » Философска
1334 1 26

Така сме си достатъчни. Без думи.

Без срещи, телефони, есемеси.

Без чувствата да теглим във локуми.

Без захар от физически експресии.

 

С едно въже завързани: далечност.

До  скъсване държим от двата края.

Мълчание  е морзът за ответност.

Със шест шестици зарът. И  играем...

 

Очите ослепяха да се търсят.

Кръвта ни окуця да галопира,

но знам, че ще  държим, докато пътят

засмуква ни по осовата диря.

© Гергана Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??