Така сме си достатъчни
Така сме си достатъчни. Без думи.
Без срещи, телефони, есемеси.
Без чувствата да теглим във локуми.
Без захар от физически експресии.
С едно въже завързани: далечност.
До скъсване държим от двата края.
Мълчание е морзът за ответност.
Със шест шестици зарът. И играем...
Очите ослепяха да се търсят.
Кръвта ни окуця да галопира,
но знам, че ще държим, докато пътят
засмуква ни по осовата диря.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Иванова Всички права запазени
