valqka (Валентин Василев)
515 2124
8 oct 2013, 20:33  

Така съм свикнал 

  Poesía » De amor
530 0 11

 

 

 

          Не ме обиждай  тихо,

          мълчаливо, 

                          по-добре ме нагруби,

          аз така съм свикнал,

                  когато обичам, да боли...   

 

          Не ме загърбвай отдалече,

          приближи

                               до мен и ме мразù,

          така съм свикнал вече,

                     сърцето изстудено

                                           не трепти...

 

          Не си отмествай погледа

          встрани,

                          мен с очи ме прободи, 

          аз така съм свикнал,

                   да съм мишена за стрели!

 

          Уморих се да те обичам 

                                и да съм ти никой,

                   в пустошта да рея

                                         моите слова -

          започвам аз да свиквам

                  с онова - за вечността

                                               и любовта!                   

 

 

 

                                        

  

© Валентин Василев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Едно е абсолютно сигурно, когато обичаш рано или късно ще те наранят, дори неволно, дори невинно. Ти също ще го направиш!
  • Права си - може би така е по-добре! Освен на теб, Жани, благодаря и на всички останали мои приятели, които ме докоснаха с коментарите и оценките си! Светъл ден, приятели!
  • Чета аз, чета
    Така го разбрах, но понеже съм опaко нещо, пак ще кажа, доизясни го някак, за да е разбираемо :P
    Благодаря ти за топлинката
    (пп. вече е ок )
  • Най-после, Жани, най-после да пусна нещо по-така, че да отскочиш до страничката ми - просто невероятно! А грешка няма - "Уморих се да те обичам /и/ никой /да съм за теб/"! Топли поздрави с усмивка!
  • Мисля, че тук има нещо сбъркано "Уморих се да те обичам никой" , "да не МЕ обича никой" или? Ако е второто - лъжеш се
    Иначе споделям коментара на Краси
  • От безразличие боли повече...
  • Не си отмествай погледа
    встрани
    мен с очи ме прободи...
    Истинско и прекрасно!
  • Чета коментарите и си мисля, че въпреки болката, трябва да сме благодарни, че можем да изпитваме такива дълбоки чувства. А ако не можехме, тогава какъв би бил смисъла?! Тогава нямаше да можем да четем тези прекрасни стихове и да се усещаме живи. Още веднъж, благодарности, Валентин!
  • Казват, че от безразличието най -боли....
  • По-добре мишена,отколкото пустош...Май си прав!
  • !!! Така ме жегна...И аз така съм свикнала.
Propuestas
: ??:??