Oct 8, 2013, 8:33 PM  

Така съм свикнал

  Poetry » Love
698 0 11

 

 

 

          Не ме обиждай  тихо,

          мълчаливо, 

                          по-добре ме нагруби,

          аз така съм свикнал,

                  когато обичам, да боли...   

 

          Не ме загърбвай отдалече,

          приближи

                               до мен и ме мразù,

          така съм свикнал вече,

                     сърцето изстудено

                                           не трепти...

 

          Не си отмествай погледа

          встрани,

                          мен с очи ме прободи, 

          аз така съм свикнал,

                   да съм мишена за стрели!

 

          Уморих се да те обичам 

                                и да съм ти никой,

                   в пустошта да рея

                                         моите слова -

          започвам аз да свиквам

                  с онова - за вечността

                                               и любовта!                   

 

 

 

                                        

  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Василев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Едно е абсолютно сигурно, когато обичаш рано или късно ще те наранят, дори неволно, дори невинно. Ти също ще го направиш!
  • Права си - може би така е по-добре! Освен на теб, Жани, благодаря и на всички останали мои приятели, които ме докоснаха с коментарите и оценките си! Светъл ден, приятели!
  • Чета аз, чета
    Така го разбрах, но понеже съм опaко нещо, пак ще кажа, доизясни го някак, за да е разбираемо :P
    Благодаря ти за топлинката
    (пп. вече е ок )
  • Най-после, Жани, най-после да пусна нещо по-така, че да отскочиш до страничката ми - просто невероятно! А грешка няма - "Уморих се да те обичам /и/ никой /да съм за теб/"! Топли поздрави с усмивка!
  • Мисля, че тук има нещо сбъркано "Уморих се да те обичам никой" , "да не МЕ обича никой" или? Ако е второто - лъжеш се
    Иначе споделям коментара на Краси

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...