Не ме обиждай тихо,
мълчаливо,
по-добре ме нагруби,
аз така съм свикнал,
когато обичам, да боли...
Не ме загърбвай отдалече,
приближи
до мен и ме мразù,
така съм свикнал вече,
сърцето изстудено
не трепти...
Не си отмествай погледа
встрани,
мен с очи ме прободи,
аз така съм свикнал,
да съм мишена за стрели!
Уморих се да те обичам
и да съм ти никой,
в пустошта да рея
моите слова -
започвам аз да свиквам
с онова - за вечността
и любовта!
© Валентин Василев Всички права запазени