Така така

11 nov 2009, 10:26

Poesía » Otra

584 0 2

тази нощ ремедиос

съм залък на дъното на чиния

и посърнали в дрямка стволове

и дъга през море

сглобявам секунди

плъзнали между дланите

мия косата си привечер

когато кацат пеперудите на покрива

и дъждът полудява седем години

чергилата на миглите тъка

с мирис на жасмин и какао

сбъдвам се малка

в пробитото око на вятъра

в димящите дула на времето

разчитам буквите

на очите ти

чакам те

достатъчно

да се върнеш

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.