Така така
тази нощ ремедиос
съм залък на дъното на чиния
и посърнали в дрямка стволове
и дъга през море
сглобявам секунди
плъзнали между дланите
мия косата си привечер
когато кацат пеперудите на покрива
и дъждът полудява седем години
чергилата на миглите тъка
с мирис на жасмин и какао
сбъдвам се малка
в пробитото око на вятъра
в димящите дула на времето
разчитам буквите
на очите ти
чакам те
достатъчно
да се върнеш
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Зорница Николова Всички права запазени
