Така така
тази нощ ремедиос
съм залък на дъното на чиния
и посърнали в дрямка стволове
и дъга през море
сглобявам секунди
плъзнали между дланите
мия косата си привечер
когато кацат пеперудите на покрива
и дъждът полудява седем години
чергилата на миглите тъка
с мирис на жасмин и какао
сбъдвам се малка
в пробитото око на вятъра
в димящите дула на времето
разчитам буквите
на очите ти
чакам те
достатъчно
да се върнеш
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Зорница Николова Все права защищены
