Nov 11, 2009, 10:26 AM

Така така

  Poetry » Other
702 0 2
тази нощ ремедиос съм залък на дъното на чиния и посърнали в дрямка стволове и дъга през море сглобявам секунди плъзнали между дланите мия косата си привечер когато кацат пеперудите на покрива и дъждът полудява седем години чергилата на миглите тъка с мирис на жасмин и какао сбъдвам се малка в пробитото око на вятъра в димящите дула на времето разчитам буквите на очите ти чакам те достатъчно да се върнеш

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зорница Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...