24 nov 2025, 19:38

Така те помня

221 0 0

Есента се оттегля безшумно
и прави път на снега,
сега Меца ще спи непробудно
и с плетени чорапки
ще покривам своите нога.
Но кой те оценява, приятелко снежна ?
Кой те гледа с умиление теб ?
Кой за тебе пише тъй нежно ?
И чувствува ли някой
топлината под твоя лед?
Аз ли само помня те така -
с горещо какао с мама навън
сред веселия, гръмък смях
на малки деца,
много приличен на камбанен звън.
И сплутено, семейството ми,
стоплено от любов,
чакащо Рождението Христово,
а аз дете наивно чакам
в тъмнината зов,
че Дядо Коледа дошъл е отново.
А аз такава една меланхолична
все осланям се на този детски спомен
и на вярата, че ти
наистина са тъй чувствена и поетична
досущ като септемврийски
лястовичи полет.
Тъй радваща сърцето
със свойта чиста бяла дрешка,
и канеща на обич и уют -
такава ти си за душата нежна -
преходна, но за мен вечен приют.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даяна Илиева Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA

La obra participa en el concurso:

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...