Така те помня
Есента се оттегля безшумно
и прави път на снега,
сега Меца ще спи непробудно
и с плетени чорапки
ще покривам своите нога.
Но кой те оценява, приятелко снежна ?
Кой те гледа с умиление теб ?
Кой за тебе пише тъй нежно ?
И чувствува ли някой
топлината под твоя лед?
Аз ли само помня те така -
с горещо какао с мама навън
сред веселия, гръмък смях
на малки деца,
много приличен на камбанен звън.
И сплутено, семейството ми,
стоплено от любов,
чакащо Рождението Христово,
а аз дете наивно чакам
в тъмнината зов,
че Дядо Коледа дошъл е отново.
А аз такава една меланхолична
все осланям се на този детски спомен
и на вярата, че ти
наистина са тъй чувствена и поетична
досущ като септемврийски
лястовичи полет.
Тъй радваща сърцето
със свойта чиста бяла дрешка,
и канеща на обич и уют -
такава ти си за душата нежна -
преходна, но за мен вечен приют.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Даяна Илиева Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ