24.11.2025 г., 19:38

Така те помня

217 0 0

Есента се оттегля безшумно
и прави път на снега,
сега Меца ще спи непробудно
и с плетени чорапки
ще покривам своите нога.
Но кой те оценява, приятелко снежна ?
Кой те гледа с умиление теб ?
Кой за тебе пише тъй нежно ?
И чувствува ли някой
топлината под твоя лед?
Аз ли само помня те така -
с горещо какао с мама навън
сред веселия, гръмък смях
на малки деца,
много приличен на камбанен звън.
И сплутено, семейството ми,
стоплено от любов,
чакащо Рождението Христово,
а аз дете наивно чакам
в тъмнината зов,
че Дядо Коледа дошъл е отново.
А аз такава една меланхолична
все осланям се на този детски спомен
и на вярата, че ти
наистина са тъй чувствена и поетична
досущ като септемврийски
лястовичи полет.
Тъй радваща сърцето
със свойта чиста бяла дрешка,
и канеща на обич и уют -
такава ти си за душата нежна -
преходна, но за мен вечен приют.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даяна Илиева Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Произведението е участник в конкурса:

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...