11 may 2010, 13:59

Така устроен е човек

769 0 6

Така устроен е човек –

да страда, след като загуби.

По пътя му – съвсем нелек –

съдбата праща му заблуди.

 

От логики и антилогики

светът ни бавно атрофира

и в него медийните хроники

безсилието афишират.

 

Материята грубовато

ни моделира с тежки длани

и ни продава, чак когато

на сметка грабне съвестта ни.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ех, тази съвест... А трябва да я пазим...
  • Повечето хора - умните, забелязват всичко, но умишлено не го афишират!!!
  • Ето - точно тази така често забравяна съвест може би е смисъла на човешкото съществуване... навярно не за всички разбира се...
    Хубаво е, че ни го напомняш в стих!
    Поздравления, Мариане!
  • ... а много често грабва съвестта ни!
    За съжаление!
    Замисляш, Мариане!
  • съгласна съм с теб харесах идеята поздрави

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...