Така устроен е човек

11 may 2010, 13:59

Poesía » Filosófica

619 0 6

Така устроен е човек –

да страда, след като загуби.

По пътя му – съвсем нелек –

съдбата праща му заблуди.

От логики и антилогики

светът ни бавно атрофира

и в него медийните хроники

безсилието афишират.

Материята грубовато

ни моделира с тежки длани

и ни продава, чак когато

на сметка грабне съвестта ни.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

vodoleia (Мария)

2010-05-11T21:35:19+03:00

Ех, тази съвест... А трябва да я пазим...
vedrina (Марина Стоянова)

2010-05-11T20:45:37+03:00

Повечето хора - умните, забелязват всичко, но умишлено не го афишират!!!
ivanleko91 (Ангел Колев)

2010-05-11T20:39:51+03:00

Ето - точно тази така често забравяна съвест може би е смисъла на човешкото съществуване... навярно не за всички разбира се...
Хубаво е, че ни го напомняш в стих!
Поздравления, Мариане!
petinka67 (Петя Кръстева)

2010-05-11T20:00:03+03:00

... а много често грабва съвестта ни!
За съжаление!
Замисляш, Мариане!
arnaudova83 (Недялка Арнаудова)

2010-05-11T19:50:33+03:00

съгласна съм с теб харесах идеята поздрави
VIKTOR-111 (Виктор Борджиев)

2010-05-11T17:23:31+03:00

Невероятен стих си изпял, Мариане...
Тежък, тъжен, безкомпромисен.
Поздрави !!!